Ще започна първо с няколко съвета за тези, които вече са решили да инвестират в злато. В никакъв случай не купувайте злато от бижутери ! Златото е с много ниско качество (14 карата) и допълнително надплащате много над цената (на златото). В най-добрия случай, само 50% от цената на бижутата представлява стойността на метала. Освен това, бижутата могат да бъдат продадени само на златари, чиито изкупни цени са по-ниски от пазарните.
За тези решили да инвестират в злато, насочете се към монетите и избягвайте тези с нумизматична стойност. При тях разчитате, че ще се намери някои по-голям глупак готов да плати повече. Избягвавйте, каквито и да било монети на БНБ, емисиите са в много непривични грамажи и премиите са около 20-30% над цената на метала в тях. Насочете се към Крюгеррандите, възможно най-голям грамаж (1 унция). Тези монети са най-разпространените, най-познатите, и с най-малка премия над цената на метала, около 2-3%. От монетите с по-малък грамаж, суверените 0.235 унции (7.98 грама) са най-изгодни, 3-5% премия, също и много разпространени. Американските златни орли, също са добър избор (1 унция), 4-5% премия.
Единственото място, където може да купите подобни монети в България е ПИБ, но цените, които предлагат са доста солени. Смятам, че ако закупите по голямо количество, около 100 унции, може да ви направят голяма отстъпка. Доколкото знам в България има 10 % мито върху вноса на монети и 5% върху вноса на злато, ДДС няма.
неделя, 30 август 2009 г.
петък, 28 август 2009 г.
ФАЙЛЪТ ОПАЛ, КОЙ ВЛАДЕЕ СВЕТА
Преди пет години “Строго секретно”, като първо издание в Европа, публикува така наречения Файл Опал, в който един от бившите агенти на ФБР описваше заговора на мафията - ЦРУ - нефтените монополи - билдербергите - трилатералната комисия и масоните за заробването на света. Акцията се водеше в на пръв поглед нищо незначещите за световната геополитика Австралия и Нова Зеландия. Но от внимателния прочит се вижда, че катастрофата в СССР и Източна Европа е била неделима част от заговора. Неслучайно още с идването си на власт през 1985 г. Горбачов започна да говори за “нов световен ред”, за единен свят, за перестройка. На срещата на билдербергите през 1988 г. в Инсбрук присъстваше и тогавашният губернатор на Арканзас и бъдещ президент на САЩ Бил Клинтън. След тази среща, преминала под патронажа на Рокфелер и Ротшилд, Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър заминаха за Москва, за да предадат инструкциите на Горбачов.
Започваше последният етап от унищожаването на СССР и неговите съюзници. Но това се знаеше от много малко хора.В действие е заговор срещу човечеството. Наричан е Нов световен ред.
Но да се върнем към онези дати в недалечното бъдеще, когато се разиграваха като че ли несвързани помежду си събития, които обаче заедно с много други оформяха Файла Опал...
18 май 1967 г.: Тексаският нефтен милиардер Нелсън Хант, използвайки сателитна техника, откри огромни газови и нефтени залежи южно от Нова Зеландия - в Големия южен басейн.
10 юни 1967 г.: Хант и финансовият министър на Нова Зеландия постигнаха споразумение: Хант ще получи изключителните права за експлоатиране на залежа, а министърът ще получи “заем” от 100 000 долара от компанията на Хант Placid Oil Co.
10 май 1968 г.: На Хаваите се срещнаха Онасис, Уилям Колби и Джералд Парски, за да договорят създаването на нова компания в Австралия Australasion and Pacific Holdings Ltd, ръководена от Майкъл Хенд. Използвайки банките на Онасис и Рокфелер - Chase Manhattan и Shroders, те трябваше да установят връзка с операциите в САЩ.
Онасис беше коронованият шеф на мафията. Уилям Колби (шеф на мръсните операции на ЦРУ в Югоизточна Азия) ръководеше хероиновия наркотрафик на Онасис от Златния триъгълник (Лаос, Бирма, Тайланд).
Джералд Парски беше заместник на бившия служител от ЦРУ/ФБР Робърт Махеу в организацията на Хауард Хюгс и приемаше заповеди само от Онасис, като отговаряше за прането на мръсни пари от казината на милиардера в Лас Вегас и Бахамските острови.Средата на юли 1968 г.: Placid Oil Co и така наречените Seven Sisters (всичките най-големи нефтени компании в света) започнаха проучването на Големия южен басейн в Нова Зеландия. Хант финансираше 45,5 на сто от разходите Гълф Оил - 14,5 на сто, Шел - 10 на сто, Бритиш Петролеум - 10 на сто, Мобил - 6,5 на сто, и Арко - 6,5 на сто.
12 октомври 1968 г.: Хант и Seven Sisters потвърдиха новите находища, надвишаващи залежите в Северния склон на Аляска, и газови залежи около 5 пъти по-големи от полето Капуни.Началото на 1969 г.: Мафията започна да консолидира банковите си операции. Дейвид Рокфелер стана шеф на Chase Manhattan Bank, Уристън на Citibank, а Синдона завладя банката на Ватикана.
24 февруари 1969 г.: Онасис свика съвещание във Вашингтон, за да обсъдят стратегията за монополизиране на Големия южен басейн. Сред присъстващите бяха Нелсън Рокфелер и Джон Мак-Клой, които управляваха Seven Sisters, и Дейвид Рокфелер, който отговаряше за банковите операции на мафията.
10 март 1969 г.: Парски и Колби образуваха нова компания в Австралия. За тази цел те използваха старите банки Mellon Bank и Pittsburgh National Bank.
Октомври 1969 г.: Chase Manhattan започна операции в Австралия заедно с National Bank Australasia и A. C. Goods Associates - Chase - NBA.
Флетчър беше назначен за председател на British Petroleum в Нова Зеландия.
17 февруари 1970 г.: Джералд Парски отвори нова пералня за хероинови долари в Австралия под наименованието Australian International Finance Corp, използвайки прикритието на банката Irving Trust Co. New York.
Април 1970 г.: Онасис/Рокфелер и Seven Sisters започнаха създаването на Световно правителство, използвайки банките, контролирани от масоните-илюминати и транснационалните корпорации.
Междувременно японските членове на Световното правителство навлязоха в Нова Зеландия. Подпомогнати от нейното правителство, Митцубиши и Митцуи купиха правата върху залежите от желязна руда.Началото на 1971 г.: Онасис и Рокфелер започнаха глобална операция за прокарване на концепцията на Световното правителство. Те използваха гигантите Lockheed, Northrop и Litton на Аднан Кашоги, за да организират операциите си в Близкия Изток, Иран и Индонезия.
Краят на 1971 г.: Gulf Oil и техният човек Бриърли започнаха да организират верига от корпорации на Шел, за да улеснят завземането на залежите от нефт, газ и минерали, и свързаните с тях индустрии, като автомобилостроенето, резервните части, финансовите служби и цялата автомобилна култура на света, контролирана от Seven Sisters.
Февруари 1972 г.: Онасис и Рокфелер помогнаха на своя приятел Аднан Кашоги да купи Security Pacific National Bank в Калифорния и да поеме контрола върху United California Bank чрез свързаната с ЦРУ корпорация Lockheed.
26 май 1972 г.: Джералд Парски инсталира Микеле Синдона като “собственик” на Franklin National Bank, подпомаган от мафиотския клан Гамбино и от Дейвид Кенеди - председател на Illinois Bank и финансов секретар на Никсън.
Синдона, действащ като връзка между мафията и ЦРУ, стана и връзката между американските и европейските банки. Банката на Синдона и на Ватикана - Vatican Bank, и асоциираната банка на Роберто Калви Bank Ambrosiano бяха използвани, за да финансират неофашистките операции на ЦРУ в Италия и Латинска Америка чрез масонската ложа на Личо Джели Р-2, които помогнаха на “ескадроните на смъртта” в Аржентина, Уругвай и Чили.Февруари 1973 г.: Джералд Парски, Уилям Колби, Майкъл Хенд, Франк Нуган и Боб Селдън пристъпиха към по-нататъшно консолидиране на банковите операции.
Клонът в Ню Йорк на Irving Trust установи американски връзки между ЦРУ и Нуган/Хенд и изгради световна мрежа от 22 банки, образувани за да:
а) перат пари от хероиновите операции в Златния триъгълник и Иран;
б) обвържат с ЦРУ проамериканските политически партии в Европа и Латинска Америка, включително ложата Р-2;
в) събират шпионска информация от Камбоджа, Лаос, Виетнам и Тайланд;
г) финансират контрабанда на оръжие в Либия, Индонезия, Южна Америка, Близкия Изток и тогавашна Родезия;Колби и Кисинджър използваха ключови офицери от ЦРУ и военноморското разузнаване, за да контролират операциите.
Трафикът на хероин, вкаран в Австралия от Air America на ЦРУ, наричана още Air Opium, и във Флорида от представителя на Онасис - Сантос, беше подпомаган от Австралийското федерално бюро за борба с наркотиците и координирано от Рей Клайн от ЦРУ.
14 юни 1973 г.: Започна работа Световното правителство. Става дума за така наречената Трилатерална комисия. Тя включва около 200 члена от САЩ, Европа и Япония - банкери, правителствени чиновници, директори на транснационални корпорации, профсъюзни дейци и т.н. От световните най-големи корпорации 24 имаха пряко представителство в Световното правителство.
Стратегията на Трилатералната комисия беше ясна - да се монополизират световните ресурси, производствените мощности, трудовите технологии, пазарите, транспорта и финансите. Тези цели бяха подкрепяни от военнопромишления комплекс на САЩ, който се контролираше от ЦРУ.
Септември 1973 г.: Seagrams на Едгар Бронфан, шефът на Световния еврейски конгрес, със силни връзки с Chase Manhattan и Toronto Dominion Bank, се включи най-активно в схемата на Световното правителство.
17 февруари 1974 г.: Мафията образува New Hebrides Bank (СОМРАС). СОМРАС трябваше да бъде използвана за прикритие на пазарите от хероиновия трафик.
26 февруари 1974 г.: Няколко члена на Световното правителство се срещнаха в Уелингтън - Нова Зеландия, за да разработят и приложат плана на ЦРУ за шпионски операции, включително във Франция, Чили, ГФР и Израел.
Средата на 1974 г.: Гоф Уитлъм и Норман Кърк започнаха серия от крачки в Австралия и Нова Зеландия, насочени срещу интересите на Трилатералната мафия. Кърк разбра, че сондажите на Hunt Petroleum в Големия южен басейн са намерили огромни залежи на земен газ, сравними с тези в Северно море и Северния склон на Аляска.
Капацитетът им беше над 20 милиарда барела, достатъчни да задоволят Нова Зеландия за десетки години напред. Новите огромни залежи щяха да доведат до спадане на световните цени на нефта и газта.
Септември 1974 г.: Според източници в ЦРУ министър-председателят Норман Кърк беше убит от трилатералисти с натриев морфат.Първото нещо, което неговият наследник в Нова Зеландия Роулинг направи, беше да отмени антимонополния закон на Кърк.По-късно Роулинг стана посланик в САЩ.
“Случайно” шахът на Иран беше убит по същия начин като Кърк, при своето пристигане в САЩ.
6 октомври 1974 г.: Рей Клайн приложи план на Уилям Колби за отстраняването на австралийския министър-председател Уитлъм. В него беше включен медийният магнат Рупърт Мърдок, който чрез вестниците си започна да фабрикува лъжи за Уитлъм, който тогава правеше всичко възможно да се противопостави на трилатералистите и да запази поне 50 на сто от местните корпорации в австралийски ръце.
Краят на 1977 г.: В САЩ се състоя среща на трилатералистите начело със заместник-държавния секретар Уорън Кристофър и Ричард Холбрук, които отговаряха пред Рокфелер за южната част на света и завладяването на богатствата на Австралия и Нова Зеландия.
Май 1979 г.: Секретарят на Трилатералната комисия Збигнев Бжежински назначи Мулдън и за шеф на борда на губернаторите на Международния валутен фонд/Световната банка към Дейвид Рокфелер. Мулдън застана начело на тричленен административен комитет, който включваше и канадския финансов министър Мичел Шарп.
17 август 1979 г.: Новозеландската мафия направи среща в Сидней в присъствието на Хенд, Бриърли, Флетчър, Гудман, Тротър, Алън Хаукинс и Папс. Богатствата на тази страна бяха разпределени - храната отиде към Гудман, горите и фермите - към Флетчър и Тротър, недвижимите имоти - към Бриърли и Джонс. Бриърли, Хенд и Папс трябваше да вземат банките, застраховките, финансите и каналите на пране на парите от наркотрафика.
Икономиката трябваше да бъде изкупена с евтини кредити от световните кредитни институции от 5 на сто, докато обикновените хора плащаха 28 на сто.
27 ноември 1979 г.: Човекът на Рокфелер - Джералд Парски, се срещна с министър-председателя на Нова Зеландия Мулдън и му предаде 100 000 долара в брой. Планът беше насочен към интегриране на икономиките на Нова Зеландия и Австралия с Трилатералната комисия с цел експлоатирането на държавите от Южния Пацифик като “задна врата” към Китай - най-големият потребителски пазар на света.
Нова Зеландия е най-близката страна до Антарктида, която със своите огромни минерални ресурси вече е целта за бъдещо експлоатиране на мафията.
17 януари 1980 г.: 500 000 долара бяха платени по банковата сметка на Мулдън в Австралийската международна банка на сметка - 8746665. Мафията му плати окончателно за неговите услуги.
17 август 1982 г.: Проведено беше заседание на реструктиираната американска мафия. Висшите шефове бяха Дейвид Рокфелер, отговарящ за банките, Джон МакКлой, Редман Рокфелер, които трябваше да ръководят Seven Sisters.
Във “втория кръг” влязоха:
- Джералд Парски - отговарящ за хероиновите и кокаиновите операции;
- Уилям Саймън - отговарящ за президентството и кабинета;
- Кетрин Грахъм - за връзките с оръжейните производители;
- Збигнев Бжежински - връзка с Националния съвет за сигурност (NSC) и ЦРУ;
- Джордж Франклин - отговарящ за ФБР.
В “третия кръг” на ръководството на световната мафия влязоха:
- Збигнев Бжежински - секретар;
- Джералд Парски - хероин-кокаин операция;
- Уилям Колби - мръсни операции, убийства;
- Джон Перкинс - банки, пране на пари;
- Леонард Уудкок - профсъюзи, труд;
- Митчел Шарп - банки;
- Уилям Саймън - президентство, кабинет;
- Ърнест Арбъкли - оръжейно производство;
- Джордж Бул - Билдербергската конференция и Съвета за международни връзки (Council on Foreign Relations);
- Кетрин Грахъм - оръжейно производство;
- Алдън Клаусен - Световната банка, Международния валутен фонд;
- Уилям Колеман - ЦРУ;
- Арчибалд Дейвис - медии, радио, телевизия, вестници;
- Джордж Франклин - ЦРУ, координатор на Трилатералната комисия;
- Рокфелер - да шпионира останалите 15 членове на съвета.
Септември 1983 г.: Започна така наречената глобална хероинова епидемия. Мафията, начело с Дейвид Рокфелер, разшири веднага операциите си с цел рециклиране на огромните печалби.
В Нова Зеландия и Австралия бяха създадени десетки фирми и фалшиви корпорации, за да перат парите от наркотиците. Те бяха свързани чрез сателитно бюро с Далечния Изток, Англия и САЩ, създавайки глобална мрежа с компютърната мрежа на Рокфелер.Като част от разширяващото се пране на пари партньорът на Рокфелер - Аднан Кашоги, регистрира нова банка - Security Pacific National Bank.
27 септември 1984 г.: Парски, Бриърли и Селдън се срещнаха тайно, за да начертаят план за широки “перални операции”, които трябваше да съвпаднат с въвеждането на нов наркотик “Crack” от химиците на ЦРУ и внедряването му на пазара.
8 ноември 1985 г.: Уилям Колби, Парски и Дейвид Рокфелер се срещнаха в Ню Йорк, за да обсъдят убийството на МакКлой и въвеждането на пълен контрол върху световната мафия.
Колби трябваше да организира екзекуторска група от 8 души, която се ръководеше от Гордън Лилли, който през 60-те години беше работил за Колби като наемен убиец и беше извършил над 10 убийства.
8 февруари 1987 г.: Мафията на САЩ се срещна във Вашингтон. Присъстваха Дейвид Рокфелер, Джон МакКлой, Збигнев Бжежински, Джозеф Парски, Даймън, Кетрин Грахам и Джордж Франклин.
Бжежински начерта плана за атака срещу Иран със 75 000 наемници, подкрепяни от военновъздушните сили на САЩ и флота. Началото беше определено за 8 февруари 1988 г.
Причината: Седемте сестри, т.е. най-големите нефтени компании в света, искаха да експлоатират тайно нефтено находище в близост до Bander Abbas, открито през 1976 г., с приблизителен капацитет от 150 милиона барела, а също и огромна златна жила в близост до Neyshabur, открита през 1977 г.
Други държави, които бяха предвидени за завземане, бяха:
Мексико - заради нефта в Baisas;
Никарагуа - заради нефта в Connto;
Колумбия - заради златото в Papagen;
Южна Корея - заради златото в Chuchon;
Нова Зеландия - заради нефта в Големия южен басейн;
СССР - заради всичките му богатства, включително страните от Източна Европа.
Някои от тези намерения на мафията не бяха реализирани.
Завземането на СССР се оказа невероятно лесно.
Край на Файла Опал
Преди пет години “Строго секретно”, като първо издание в Европа, публикува така наречения Файл Опал, в който един от бившите агенти на ФБР описваше заговора на мафията - ЦРУ - нефтените монополи - билдербергите - трилатералната комисия и масоните за заробването на света. Акцията се водеше в на пръв поглед нищо незначещите за световната геополитика Австралия и Нова Зеландия. Но от внимателния прочит се вижда, че катастрофата в СССР и Източна Европа е била неделима част от заговора. Неслучайно още с идването си на власт през 1985 г. Горбачов започна да говори за “нов световен ред”, за единен свят, за перестройка. На срещата на билдербергите през 1988 г. в Инсбрук присъстваше и тогавашният губернатор на Арканзас и бъдещ президент на САЩ Бил Клинтън. След тази среща, преминала под патронажа на Рокфелер и Ротшилд, Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър заминаха за Москва, за да предадат инструкциите на Горбачов.
Започваше последният етап от унищожаването на СССР и неговите съюзници. Но това се знаеше от много малко хора.В действие е заговор срещу човечеството. Наричан е Нов световен ред.
Но да се върнем към онези дати в недалечното бъдеще, когато се разиграваха като че ли несвързани помежду си събития, които обаче заедно с много други оформяха Файла Опал...
18 май 1967 г.: Тексаският нефтен милиардер Нелсън Хант, използвайки сателитна техника, откри огромни газови и нефтени залежи южно от Нова Зеландия - в Големия южен басейн.
10 юни 1967 г.: Хант и финансовият министър на Нова Зеландия постигнаха споразумение: Хант ще получи изключителните права за експлоатиране на залежа, а министърът ще получи “заем” от 100 000 долара от компанията на Хант Placid Oil Co.
10 май 1968 г.: На Хаваите се срещнаха Онасис, Уилям Колби и Джералд Парски, за да договорят създаването на нова компания в Австралия Australasion and Pacific Holdings Ltd, ръководена от Майкъл Хенд. Използвайки банките на Онасис и Рокфелер - Chase Manhattan и Shroders, те трябваше да установят връзка с операциите в САЩ.
Онасис беше коронованият шеф на мафията. Уилям Колби (шеф на мръсните операции на ЦРУ в Югоизточна Азия) ръководеше хероиновия наркотрафик на Онасис от Златния триъгълник (Лаос, Бирма, Тайланд).
Джералд Парски беше заместник на бившия служител от ЦРУ/ФБР Робърт Махеу в организацията на Хауард Хюгс и приемаше заповеди само от Онасис, като отговаряше за прането на мръсни пари от казината на милиардера в Лас Вегас и Бахамските острови.Средата на юли 1968 г.: Placid Oil Co и така наречените Seven Sisters (всичките най-големи нефтени компании в света) започнаха проучването на Големия южен басейн в Нова Зеландия. Хант финансираше 45,5 на сто от разходите Гълф Оил - 14,5 на сто, Шел - 10 на сто, Бритиш Петролеум - 10 на сто, Мобил - 6,5 на сто, и Арко - 6,5 на сто.
12 октомври 1968 г.: Хант и Seven Sisters потвърдиха новите находища, надвишаващи залежите в Северния склон на Аляска, и газови залежи около 5 пъти по-големи от полето Капуни.Началото на 1969 г.: Мафията започна да консолидира банковите си операции. Дейвид Рокфелер стана шеф на Chase Manhattan Bank, Уристън на Citibank, а Синдона завладя банката на Ватикана.
24 февруари 1969 г.: Онасис свика съвещание във Вашингтон, за да обсъдят стратегията за монополизиране на Големия южен басейн. Сред присъстващите бяха Нелсън Рокфелер и Джон Мак-Клой, които управляваха Seven Sisters, и Дейвид Рокфелер, който отговаряше за банковите операции на мафията.
10 март 1969 г.: Парски и Колби образуваха нова компания в Австралия. За тази цел те използваха старите банки Mellon Bank и Pittsburgh National Bank.
Октомври 1969 г.: Chase Manhattan започна операции в Австралия заедно с National Bank Australasia и A. C. Goods Associates - Chase - NBA.
Флетчър беше назначен за председател на British Petroleum в Нова Зеландия.
17 февруари 1970 г.: Джералд Парски отвори нова пералня за хероинови долари в Австралия под наименованието Australian International Finance Corp, използвайки прикритието на банката Irving Trust Co. New York.
Април 1970 г.: Онасис/Рокфелер и Seven Sisters започнаха създаването на Световно правителство, използвайки банките, контролирани от масоните-илюминати и транснационалните корпорации.
Междувременно японските членове на Световното правителство навлязоха в Нова Зеландия. Подпомогнати от нейното правителство, Митцубиши и Митцуи купиха правата върху залежите от желязна руда.Началото на 1971 г.: Онасис и Рокфелер започнаха глобална операция за прокарване на концепцията на Световното правителство. Те използваха гигантите Lockheed, Northrop и Litton на Аднан Кашоги, за да организират операциите си в Близкия Изток, Иран и Индонезия.
Краят на 1971 г.: Gulf Oil и техният човек Бриърли започнаха да организират верига от корпорации на Шел, за да улеснят завземането на залежите от нефт, газ и минерали, и свързаните с тях индустрии, като автомобилостроенето, резервните части, финансовите служби и цялата автомобилна култура на света, контролирана от Seven Sisters.
Февруари 1972 г.: Онасис и Рокфелер помогнаха на своя приятел Аднан Кашоги да купи Security Pacific National Bank в Калифорния и да поеме контрола върху United California Bank чрез свързаната с ЦРУ корпорация Lockheed.
26 май 1972 г.: Джералд Парски инсталира Микеле Синдона като “собственик” на Franklin National Bank, подпомаган от мафиотския клан Гамбино и от Дейвид Кенеди - председател на Illinois Bank и финансов секретар на Никсън.
Синдона, действащ като връзка между мафията и ЦРУ, стана и връзката между американските и европейските банки. Банката на Синдона и на Ватикана - Vatican Bank, и асоциираната банка на Роберто Калви Bank Ambrosiano бяха използвани, за да финансират неофашистките операции на ЦРУ в Италия и Латинска Америка чрез масонската ложа на Личо Джели Р-2, които помогнаха на “ескадроните на смъртта” в Аржентина, Уругвай и Чили.Февруари 1973 г.: Джералд Парски, Уилям Колби, Майкъл Хенд, Франк Нуган и Боб Селдън пристъпиха към по-нататъшно консолидиране на банковите операции.
Клонът в Ню Йорк на Irving Trust установи американски връзки между ЦРУ и Нуган/Хенд и изгради световна мрежа от 22 банки, образувани за да:
а) перат пари от хероиновите операции в Златния триъгълник и Иран;
б) обвържат с ЦРУ проамериканските политически партии в Европа и Латинска Америка, включително ложата Р-2;
в) събират шпионска информация от Камбоджа, Лаос, Виетнам и Тайланд;
г) финансират контрабанда на оръжие в Либия, Индонезия, Южна Америка, Близкия Изток и тогавашна Родезия;Колби и Кисинджър използваха ключови офицери от ЦРУ и военноморското разузнаване, за да контролират операциите.
Трафикът на хероин, вкаран в Австралия от Air America на ЦРУ, наричана още Air Opium, и във Флорида от представителя на Онасис - Сантос, беше подпомаган от Австралийското федерално бюро за борба с наркотиците и координирано от Рей Клайн от ЦРУ.
14 юни 1973 г.: Започна работа Световното правителство. Става дума за така наречената Трилатерална комисия. Тя включва около 200 члена от САЩ, Европа и Япония - банкери, правителствени чиновници, директори на транснационални корпорации, профсъюзни дейци и т.н. От световните най-големи корпорации 24 имаха пряко представителство в Световното правителство.
Стратегията на Трилатералната комисия беше ясна - да се монополизират световните ресурси, производствените мощности, трудовите технологии, пазарите, транспорта и финансите. Тези цели бяха подкрепяни от военнопромишления комплекс на САЩ, който се контролираше от ЦРУ.
Септември 1973 г.: Seagrams на Едгар Бронфан, шефът на Световния еврейски конгрес, със силни връзки с Chase Manhattan и Toronto Dominion Bank, се включи най-активно в схемата на Световното правителство.
17 февруари 1974 г.: Мафията образува New Hebrides Bank (СОМРАС). СОМРАС трябваше да бъде използвана за прикритие на пазарите от хероиновия трафик.
26 февруари 1974 г.: Няколко члена на Световното правителство се срещнаха в Уелингтън - Нова Зеландия, за да разработят и приложат плана на ЦРУ за шпионски операции, включително във Франция, Чили, ГФР и Израел.
Средата на 1974 г.: Гоф Уитлъм и Норман Кърк започнаха серия от крачки в Австралия и Нова Зеландия, насочени срещу интересите на Трилатералната мафия. Кърк разбра, че сондажите на Hunt Petroleum в Големия южен басейн са намерили огромни залежи на земен газ, сравними с тези в Северно море и Северния склон на Аляска.
Капацитетът им беше над 20 милиарда барела, достатъчни да задоволят Нова Зеландия за десетки години напред. Новите огромни залежи щяха да доведат до спадане на световните цени на нефта и газта.
Септември 1974 г.: Според източници в ЦРУ министър-председателят Норман Кърк беше убит от трилатералисти с натриев морфат.Първото нещо, което неговият наследник в Нова Зеландия Роулинг направи, беше да отмени антимонополния закон на Кърк.По-късно Роулинг стана посланик в САЩ.
“Случайно” шахът на Иран беше убит по същия начин като Кърк, при своето пристигане в САЩ.
6 октомври 1974 г.: Рей Клайн приложи план на Уилям Колби за отстраняването на австралийския министър-председател Уитлъм. В него беше включен медийният магнат Рупърт Мърдок, който чрез вестниците си започна да фабрикува лъжи за Уитлъм, който тогава правеше всичко възможно да се противопостави на трилатералистите и да запази поне 50 на сто от местните корпорации в австралийски ръце.
Краят на 1977 г.: В САЩ се състоя среща на трилатералистите начело със заместник-държавния секретар Уорън Кристофър и Ричард Холбрук, които отговаряха пред Рокфелер за южната част на света и завладяването на богатствата на Австралия и Нова Зеландия.
Май 1979 г.: Секретарят на Трилатералната комисия Збигнев Бжежински назначи Мулдън и за шеф на борда на губернаторите на Международния валутен фонд/Световната банка към Дейвид Рокфелер. Мулдън застана начело на тричленен административен комитет, който включваше и канадския финансов министър Мичел Шарп.
17 август 1979 г.: Новозеландската мафия направи среща в Сидней в присъствието на Хенд, Бриърли, Флетчър, Гудман, Тротър, Алън Хаукинс и Папс. Богатствата на тази страна бяха разпределени - храната отиде към Гудман, горите и фермите - към Флетчър и Тротър, недвижимите имоти - към Бриърли и Джонс. Бриърли, Хенд и Папс трябваше да вземат банките, застраховките, финансите и каналите на пране на парите от наркотрафика.
Икономиката трябваше да бъде изкупена с евтини кредити от световните кредитни институции от 5 на сто, докато обикновените хора плащаха 28 на сто.
27 ноември 1979 г.: Човекът на Рокфелер - Джералд Парски, се срещна с министър-председателя на Нова Зеландия Мулдън и му предаде 100 000 долара в брой. Планът беше насочен към интегриране на икономиките на Нова Зеландия и Австралия с Трилатералната комисия с цел експлоатирането на държавите от Южния Пацифик като “задна врата” към Китай - най-големият потребителски пазар на света.
Нова Зеландия е най-близката страна до Антарктида, която със своите огромни минерални ресурси вече е целта за бъдещо експлоатиране на мафията.
17 януари 1980 г.: 500 000 долара бяха платени по банковата сметка на Мулдън в Австралийската международна банка на сметка - 8746665. Мафията му плати окончателно за неговите услуги.
17 август 1982 г.: Проведено беше заседание на реструктиираната американска мафия. Висшите шефове бяха Дейвид Рокфелер, отговарящ за банките, Джон МакКлой, Редман Рокфелер, които трябваше да ръководят Seven Sisters.
Във “втория кръг” влязоха:
- Джералд Парски - отговарящ за хероиновите и кокаиновите операции;
- Уилям Саймън - отговарящ за президентството и кабинета;
- Кетрин Грахъм - за връзките с оръжейните производители;
- Збигнев Бжежински - връзка с Националния съвет за сигурност (NSC) и ЦРУ;
- Джордж Франклин - отговарящ за ФБР.
В “третия кръг” на ръководството на световната мафия влязоха:
- Збигнев Бжежински - секретар;
- Джералд Парски - хероин-кокаин операция;
- Уилям Колби - мръсни операции, убийства;
- Джон Перкинс - банки, пране на пари;
- Леонард Уудкок - профсъюзи, труд;
- Митчел Шарп - банки;
- Уилям Саймън - президентство, кабинет;
- Ърнест Арбъкли - оръжейно производство;
- Джордж Бул - Билдербергската конференция и Съвета за международни връзки (Council on Foreign Relations);
- Кетрин Грахъм - оръжейно производство;
- Алдън Клаусен - Световната банка, Международния валутен фонд;
- Уилям Колеман - ЦРУ;
- Арчибалд Дейвис - медии, радио, телевизия, вестници;
- Джордж Франклин - ЦРУ, координатор на Трилатералната комисия;
- Рокфелер - да шпионира останалите 15 членове на съвета.
Септември 1983 г.: Започна така наречената глобална хероинова епидемия. Мафията, начело с Дейвид Рокфелер, разшири веднага операциите си с цел рециклиране на огромните печалби.
В Нова Зеландия и Австралия бяха създадени десетки фирми и фалшиви корпорации, за да перат парите от наркотиците. Те бяха свързани чрез сателитно бюро с Далечния Изток, Англия и САЩ, създавайки глобална мрежа с компютърната мрежа на Рокфелер.Като част от разширяващото се пране на пари партньорът на Рокфелер - Аднан Кашоги, регистрира нова банка - Security Pacific National Bank.
27 септември 1984 г.: Парски, Бриърли и Селдън се срещнаха тайно, за да начертаят план за широки “перални операции”, които трябваше да съвпаднат с въвеждането на нов наркотик “Crack” от химиците на ЦРУ и внедряването му на пазара.
8 ноември 1985 г.: Уилям Колби, Парски и Дейвид Рокфелер се срещнаха в Ню Йорк, за да обсъдят убийството на МакКлой и въвеждането на пълен контрол върху световната мафия.
Колби трябваше да организира екзекуторска група от 8 души, която се ръководеше от Гордън Лилли, който през 60-те години беше работил за Колби като наемен убиец и беше извършил над 10 убийства.
8 февруари 1987 г.: Мафията на САЩ се срещна във Вашингтон. Присъстваха Дейвид Рокфелер, Джон МакКлой, Збигнев Бжежински, Джозеф Парски, Даймън, Кетрин Грахам и Джордж Франклин.
Бжежински начерта плана за атака срещу Иран със 75 000 наемници, подкрепяни от военновъздушните сили на САЩ и флота. Началото беше определено за 8 февруари 1988 г.
Причината: Седемте сестри, т.е. най-големите нефтени компании в света, искаха да експлоатират тайно нефтено находище в близост до Bander Abbas, открито през 1976 г., с приблизителен капацитет от 150 милиона барела, а също и огромна златна жила в близост до Neyshabur, открита през 1977 г.
Други държави, които бяха предвидени за завземане, бяха:
Мексико - заради нефта в Baisas;
Никарагуа - заради нефта в Connto;
Колумбия - заради златото в Papagen;
Южна Корея - заради златото в Chuchon;
Нова Зеландия - заради нефта в Големия южен басейн;
СССР - заради всичките му богатства, включително страните от Източна Европа.
Някои от тези намерения на мафията не бяха реализирани.
Завземането на СССР се оказа невероятно лесно.
Край на Файла Опал
сряда, 19 август 2009 г.
Понци схемата САЩ-Китай
30 Юли 2009 | 13:45
Представете си, че успеете толкова много в работата си, че натрупате 2 трлн. долара, които постоянно влагате в краткосрочни щатски облигации, пита анализаторът Джон Маркман пред MSN. Сега си представете, че когато се опитате да кеширате тези облигации, за да купите някои неща на децата си, човекът на гишето в банката ви затвори и каже да си ходите.
В общи линии това е ситуацията, пред която е изправен Китай тези дни, докато се чуди дали планът да произведе тонове стоки за щатския потребител в последните две десетилетия срещу купчина кредитни хартийки е било толкова добра идея.
Въпросът е на дневен ред, докато щатския дефицит и дългове достигат нива невиждани досега, а на Пекин бе отказано да купи щатски и австралийски мини и петролни полета. И докато Китай говори открито за тревогите си, те нарушават спокойствието на световните кредитни, валутни и фондови пазари, които не знаят какво да правят при перспективата че най-голямата световна Понци схема може да приключи.
Защо връзката Китай-САЩ е като Понци схема?
След валутните вълнения през 1998 г., Пекин преустрои напълно финансовите си взаимоотношения със запада. Законодателите вързаха стойността на юана към долара, като го държа изкуствено ниско.
Евтиният юан направи неустоимо евтино за щатските компании да произвеждат стоки в Китай. Все повече компании преместиха производствата си в името на глобализацията и печалбите. Американците в същото време, които тогава се наслаждаваха на добре платени работи във фабриките, се принудиха да се преместят в по-ниско платени служби в сферата на услугите.
Китай не се нуждаеш кой знае от какво направено в Америка и вместо да купува коли от Детройт или мебели от Северна Каролина, с печалбите купуваше държавни облигации. Покупките свалиха лихвите в САЩ. Средната класа американци видя своите доходи да падат и откри, че може да запази начина си на живот като взема кредити.
През последното десетилетие американците харчеха повече от колкото печелеха, като увеличаваха дълговете си на база имущество. Тава работеше, докато стойността на залога - техните къщи, продължаваше да се покачва. Докато Китай купуваше Fannie Mae, Freddie Mac и облигации, схемата работеше по странен и красив начин.
Беше ли това толкова лошо? Сега погледнете на това в контекста на Понци схема, подобна на тази на Бърни Мадоф, предлага анализаторът.
Клиентите на Мадоф с години са мислили че са богати, защото той им е пращал брокерски извлечения, които са твърдели това. Но схемата работи, докато пари са продължавали да идват. Когато миналата година дойде кризата и множество клиенти са си поискали парите наведнъж, играта на Мадоф за 50 млрд. долара се разпадна.
Тогава неговите жертви изведнъж са осъзнали, че техните извлечения са безполезни парчета хартия и те са разорени. Истината е, че те са били винаги без пукната пара, но просто не са го знаели.
Кредитът, който поддържаше американските семейства последните 10 години е подобие на произвежданите от Мадоф извлечения. Когато Пекин реши, че е твърде рисковано да държи щатски долари и дългове обаче, тогава системата ще се срине.
Разбира се, не е в интерес на Китай да спре схемата, дори ако иска, защото това ще повлече и собствената му икономика.
Китай всъщност няма реални щатски пари. Освен ако не обърнат облигациите си в нещо друго, те са само хартия. Обаче ако се опитат да излязат от позицията, те ще дестабилизират долара и стойността на другите им активи ще се срине. Ако спрат да купуват облигации, също така лихвите ще се повишат, което ще донесе още до по-големи загуби.
На кратко - Пекин мислеше че е открил перфектна схема да изгради независимост от запада, но всъщност направи зависимостта си още по-лоша. Китай и САЩ създадоха най-чудовищния ликвиден балон в световната история и всеки преследваше, това което вярваше че е в негов интерес, коментира Маркман.
Сега сме достигнали момента, когато световните капиталови пазари ще наложат своя собствена дисциплина. Фактът, че повечето пари създадени последното десетилетие бяха похарчени за потребление, а по-малко за инвестиции, е подобен на този при клиентите на Мадоф, които издухаха парите си за самолети, вместо реална собственост за съхранение на богатството им. Това уби продажбите на дребно в САЩ, срина работния пазар, вдигна просрочените ипотеки, съсипа строителите и оряза търсенето на кредити.
Нямо добро решение на проблема. Китай трябва да отвори пазарите си и да остави валутата си свободно да се търгува, но едва ли ще го направи по политически причини. САЩ трябва или да ореже разходите си, за да не наводни още света с техния дълг или да преглътне гордостта си и да издаде облигации в китайска валута. Това също едва ли ще се случи. Което означава че остава само един път - на дълго, бавно, самотно изпълзяване от купчините дълг, които докараха тази бъркотия. Това може да се сравни с присъдата на Мадоф, като може само да се надяваме, че ще трае по-малко.
30 Юли 2009 | 13:45
Представете си, че успеете толкова много в работата си, че натрупате 2 трлн. долара, които постоянно влагате в краткосрочни щатски облигации, пита анализаторът Джон Маркман пред MSN. Сега си представете, че когато се опитате да кеширате тези облигации, за да купите някои неща на децата си, човекът на гишето в банката ви затвори и каже да си ходите.
В общи линии това е ситуацията, пред която е изправен Китай тези дни, докато се чуди дали планът да произведе тонове стоки за щатския потребител в последните две десетилетия срещу купчина кредитни хартийки е било толкова добра идея.
Въпросът е на дневен ред, докато щатския дефицит и дългове достигат нива невиждани досега, а на Пекин бе отказано да купи щатски и австралийски мини и петролни полета. И докато Китай говори открито за тревогите си, те нарушават спокойствието на световните кредитни, валутни и фондови пазари, които не знаят какво да правят при перспективата че най-голямата световна Понци схема може да приключи.
Защо връзката Китай-САЩ е като Понци схема?
След валутните вълнения през 1998 г., Пекин преустрои напълно финансовите си взаимоотношения със запада. Законодателите вързаха стойността на юана към долара, като го държа изкуствено ниско.
Евтиният юан направи неустоимо евтино за щатските компании да произвеждат стоки в Китай. Все повече компании преместиха производствата си в името на глобализацията и печалбите. Американците в същото време, които тогава се наслаждаваха на добре платени работи във фабриките, се принудиха да се преместят в по-ниско платени служби в сферата на услугите.
Китай не се нуждаеш кой знае от какво направено в Америка и вместо да купува коли от Детройт или мебели от Северна Каролина, с печалбите купуваше държавни облигации. Покупките свалиха лихвите в САЩ. Средната класа американци видя своите доходи да падат и откри, че може да запази начина си на живот като взема кредити.
През последното десетилетие американците харчеха повече от колкото печелеха, като увеличаваха дълговете си на база имущество. Тава работеше, докато стойността на залога - техните къщи, продължаваше да се покачва. Докато Китай купуваше Fannie Mae, Freddie Mac и облигации, схемата работеше по странен и красив начин.
Беше ли това толкова лошо? Сега погледнете на това в контекста на Понци схема, подобна на тази на Бърни Мадоф, предлага анализаторът.
Клиентите на Мадоф с години са мислили че са богати, защото той им е пращал брокерски извлечения, които са твърдели това. Но схемата работи, докато пари са продължавали да идват. Когато миналата година дойде кризата и множество клиенти са си поискали парите наведнъж, играта на Мадоф за 50 млрд. долара се разпадна.
Тогава неговите жертви изведнъж са осъзнали, че техните извлечения са безполезни парчета хартия и те са разорени. Истината е, че те са били винаги без пукната пара, но просто не са го знаели.
Кредитът, който поддържаше американските семейства последните 10 години е подобие на произвежданите от Мадоф извлечения. Когато Пекин реши, че е твърде рисковано да държи щатски долари и дългове обаче, тогава системата ще се срине.
Разбира се, не е в интерес на Китай да спре схемата, дори ако иска, защото това ще повлече и собствената му икономика.
Китай всъщност няма реални щатски пари. Освен ако не обърнат облигациите си в нещо друго, те са само хартия. Обаче ако се опитат да излязат от позицията, те ще дестабилизират долара и стойността на другите им активи ще се срине. Ако спрат да купуват облигации, също така лихвите ще се повишат, което ще донесе още до по-големи загуби.
На кратко - Пекин мислеше че е открил перфектна схема да изгради независимост от запада, но всъщност направи зависимостта си още по-лоша. Китай и САЩ създадоха най-чудовищния ликвиден балон в световната история и всеки преследваше, това което вярваше че е в негов интерес, коментира Маркман.
Сега сме достигнали момента, когато световните капиталови пазари ще наложат своя собствена дисциплина. Фактът, че повечето пари създадени последното десетилетие бяха похарчени за потребление, а по-малко за инвестиции, е подобен на този при клиентите на Мадоф, които издухаха парите си за самолети, вместо реална собственост за съхранение на богатството им. Това уби продажбите на дребно в САЩ, срина работния пазар, вдигна просрочените ипотеки, съсипа строителите и оряза търсенето на кредити.
Нямо добро решение на проблема. Китай трябва да отвори пазарите си и да остави валутата си свободно да се търгува, но едва ли ще го направи по политически причини. САЩ трябва или да ореже разходите си, за да не наводни още света с техния дълг или да преглътне гордостта си и да издаде облигации в китайска валута. Това също едва ли ще се случи. Което означава че остава само един път - на дълго, бавно, самотно изпълзяване от купчините дълг, които докараха тази бъркотия. Това може да се сравни с присъдата на Мадоф, като може само да се надяваме, че ще трае по-малко.
АЩ могат да спасят икономиката с дефолт по дълга или война
19 Август 2009 | 16:40
САЩ са най-големият длъжник на света. Държавният дълг на Щатите вече надвишава нивото от 11 трлн. долара и продължава да расте лавинообразно. Експерти смятат, че пред най-голямата икономика на земята има две решения на проблема - да обявят неизпълнение на дълга или да предприемат нова война, писа преди време сайтът Marketoracle.
Ако трябва да подновим информацията, щатският дълг на този етап (средата на юли) е при ниво от 11.5 трлн. долара, като лихвата по него е струвала на страната 452 млрд. долара през 2008 г. Целият дълг на страната е малко под 80% от БВП, като за сравнение през Втората световна война той е нараснал моментно до 120% от БВП. Дългът се финансира основно чрез продажба на държавни облигации.
Според очаквания на експерти, към момента вероятността от неизпълнение на дълга по държавни ценни книжа от САЩ е много висока. Подобни слухове обаче не са новина. Нещо повече, според тях ръководството на САЩ вече започна подготовка по възможен отказ от долара, за да избегне плащанията по дълга.
Дмитри Абзалов, експерт в Центъра за политическа конюнктура, заяви, че сега правителствата поемат дълга на корпорациите. „Кризата около корпоративните задължения става криза на публичния дълг. Като вземем предвид бюджетния дефицит на Съедините американски щати, както и перспективите пред него за тази година, ще ни стане ясно, че пазарът на щатски ценни книжа е без алтернатива. Пред инвеститорите няма друга възможност за вложения на фондовете си в ДЦК", смята той пред Bigness.ru.
Когато световната икономика се възстанови, инвеститорите ще осъзнаят, че има много възможности за инвестиции, например европейски облигации (ако европейската икономика излезе също от кризата, разбира се) или в ценни книжа на развиващи се държави.
„В този случай, пирамидата на американските ДЦК ще рухне. Процентно дългът нараства ежедневно, което прави САЩ още по затънала на дневна база. Америка няма да има никакъв шанс да плаща дълга си", смята Абзалов.
Инга Фокша, анализатор в Aton Investment Company, се съгласи, че неизпълнението по щатския дълг е възможно, но това едва ли ще се случи, докато светът не намери алтернатива на щатския долар. Доларът ще се срине веднага щом дойде новината за дефолт по дълга. Според нея подобно нещо е напълно неприемливо, защото 63% от световните валутни резерви са в американски долари. Колапсът им ще повлече със себе си и световната икономика.
„Технически погледнато, неизпълнението по щатския дълг може да се случи през следващите от три до пет години. При това е твърде рано да кажем, че той би бил възможен. Щатите могат да напечатат нови долари и пак да покрият дълга си", заяви тя.
Въпреки всичко, щатските ДЦК намират подкрепата на инвеститорите, възприемайки ги като безрисков инструмент.
Дмитри Абзалов вярва, че сегашната ситуация около щатския дълг може да се разреши и с нова война. Войната ще унищожи свръх ликвидността, а и дълга.
„Войната в Ирак започна да забавя кризата в Щатите, която започна да се формира в икономиката в края на 2000 г.", каза експертът.
„От десетилетия американците опитват да увеличат мощта на своята икономика чрез военни действия, още от годините на Голямата депресия през 30-те години. Войната дава тласък на националната индустрия, дори и да покрива само военни поръчки," казва той.
19 Август 2009 | 16:40
САЩ са най-големият длъжник на света. Държавният дълг на Щатите вече надвишава нивото от 11 трлн. долара и продължава да расте лавинообразно. Експерти смятат, че пред най-голямата икономика на земята има две решения на проблема - да обявят неизпълнение на дълга или да предприемат нова война, писа преди време сайтът Marketoracle.
Ако трябва да подновим информацията, щатският дълг на този етап (средата на юли) е при ниво от 11.5 трлн. долара, като лихвата по него е струвала на страната 452 млрд. долара през 2008 г. Целият дълг на страната е малко под 80% от БВП, като за сравнение през Втората световна война той е нараснал моментно до 120% от БВП. Дългът се финансира основно чрез продажба на държавни облигации.
Според очаквания на експерти, към момента вероятността от неизпълнение на дълга по държавни ценни книжа от САЩ е много висока. Подобни слухове обаче не са новина. Нещо повече, според тях ръководството на САЩ вече започна подготовка по възможен отказ от долара, за да избегне плащанията по дълга.
Дмитри Абзалов, експерт в Центъра за политическа конюнктура, заяви, че сега правителствата поемат дълга на корпорациите. „Кризата около корпоративните задължения става криза на публичния дълг. Като вземем предвид бюджетния дефицит на Съедините американски щати, както и перспективите пред него за тази година, ще ни стане ясно, че пазарът на щатски ценни книжа е без алтернатива. Пред инвеститорите няма друга възможност за вложения на фондовете си в ДЦК", смята той пред Bigness.ru.
Когато световната икономика се възстанови, инвеститорите ще осъзнаят, че има много възможности за инвестиции, например европейски облигации (ако европейската икономика излезе също от кризата, разбира се) или в ценни книжа на развиващи се държави.
„В този случай, пирамидата на американските ДЦК ще рухне. Процентно дългът нараства ежедневно, което прави САЩ още по затънала на дневна база. Америка няма да има никакъв шанс да плаща дълга си", смята Абзалов.
Инга Фокша, анализатор в Aton Investment Company, се съгласи, че неизпълнението по щатския дълг е възможно, но това едва ли ще се случи, докато светът не намери алтернатива на щатския долар. Доларът ще се срине веднага щом дойде новината за дефолт по дълга. Според нея подобно нещо е напълно неприемливо, защото 63% от световните валутни резерви са в американски долари. Колапсът им ще повлече със себе си и световната икономика.
„Технически погледнато, неизпълнението по щатския дълг може да се случи през следващите от три до пет години. При това е твърде рано да кажем, че той би бил възможен. Щатите могат да напечатат нови долари и пак да покрият дълга си", заяви тя.
Въпреки всичко, щатските ДЦК намират подкрепата на инвеститорите, възприемайки ги като безрисков инструмент.
Дмитри Абзалов вярва, че сегашната ситуация около щатския дълг може да се разреши и с нова война. Войната ще унищожи свръх ликвидността, а и дълга.
„Войната в Ирак започна да забавя кризата в Щатите, която започна да се формира в икономиката в края на 2000 г.", каза експертът.
„От десетилетия американците опитват да увеличат мощта на своята икономика чрез военни действия, още от годините на Голямата депресия през 30-те години. Войната дава тласък на националната индустрия, дори и да покрива само военни поръчки," казва той.
Абонамент за:
Публикации (Atom)